Вашата оценка
Любопитни факти за Топкапъ сарай
01.Май.2019 г.
Топкапъ сарай (от турски: "Дворец с оръдейна порта", наречен на близка порта с оръдия) е главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има изглед към Босфора. Наблизо е известната църква "Света София".
Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения. Сравнен с други известни монархически резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с неголемите си пропорции и забележителни интериори.
Дворецът "Топкапъ" е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих върху развалините на една Римска постройка (1475-1478 г.). Първоначално се нарича "Нов сарай на принца", но поради големите топове около портата получава от народа името "Топкапъ сарай".
Площта, на която е разположен, е 700 000 м2 - 2 пъти по-голяма от тази на Ватикана. Дължината на обграждащите го крепостни стени е 5 км. През византийския период са издигнати стените откъм морето, а през османския - сухопътните, чиято дължина е 1400 м. Крепостните стени включват 28 кули. Крайморските крепостни стени имат 3, а сухопътните 4 врати.
След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г., в Топкапъ продължават да живеят само жените на починалите или свалените от престола султани. След провъзгласяването на републиката последният падишах от Османската династия Вахдеттин напуска града заедно със семейството си. Тогава дворецът Топкапъ е превърнат в музей, по нареждане на Кемал Ататюрк.
Представлява ансамбъл от много сгради, обградени от 4 крепости. Издигането на сарая е поръчано от Султан Мехмед Завоевателя през 1459 г. и завършено през 1465 г.
Първият двор е обграден от високи стени. Този двор също така е известен и като Дворът на еничарите или Парадния двор. Главната врата се казва Баб-и-Хумаюн или Имперската порта. Топкапъ съдържа и стар султански монетен двор (построен през 1727 г.), църквата-джамия Ейрен, Археологическия музей (построен през 19-ти век) и разнообразни фонтани, павилиони (за пример Павилионът Чинили или Керемиденият павилион) и градини (включително и Гюлхане парк, старата султанска градина от рози). Вторият двор е изгорен до основи поради изтичане на газ.
Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения. Сравнен с други известни монархически резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с неголемите си пропорции и забележителни интериори.
Дворецът "Топкапъ" е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих върху развалините на една Римска постройка (1475-1478 г.). Първоначално се нарича "Нов сарай на принца", но поради големите топове около портата получава от народа името "Топкапъ сарай".
Площта, на която е разположен, е 700 000 м2 - 2 пъти по-голяма от тази на Ватикана. Дължината на обграждащите го крепостни стени е 5 км. През византийския период са издигнати стените откъм морето, а през османския - сухопътните, чиято дължина е 1400 м. Крепостните стени включват 28 кули. Крайморските крепостни стени имат 3, а сухопътните 4 врати.
След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г., в Топкапъ продължават да живеят само жените на починалите или свалените от престола султани. След провъзгласяването на републиката последният падишах от Османската династия Вахдеттин напуска града заедно със семейството си. Тогава дворецът Топкапъ е превърнат в музей, по нареждане на Кемал Ататюрк.
Представлява ансамбъл от много сгради, обградени от 4 крепости. Издигането на сарая е поръчано от Султан Мехмед Завоевателя през 1459 г. и завършено през 1465 г.
Първият двор е обграден от високи стени. Този двор също така е известен и като Дворът на еничарите или Парадния двор. Главната врата се казва Баб-и-Хумаюн или Имперската порта. Топкапъ съдържа и стар султански монетен двор (построен през 1727 г.), църквата-джамия Ейрен, Археологическия музей (построен през 19-ти век) и разнообразни фонтани, павилиони (за пример Павилионът Чинили или Керемиденият павилион) и градини (включително и Гюлхане парк, старата султанска градина от рози). Вторият двор е изгорен до основи поради изтичане на газ.
Вижте нашето предложение, с което можете да посетите Топкапъ сарай - ТУК!
всички новини ›
Календар